Забелязах я в един дъждовен и адски кален есенен ден и започнах да си фантазирам. Опитвах се да си представя човека, на когото е хрумнала тази блестяща идея. Представих си симпатичен белобрад старец с големи добри очи, кафяво палто и чук, втъкнат в джоба. Отдалечаваше се бавно и уверено по алеята. Беше оставил спомен за себе си.